Сърцето ми е в Куба <3

"Знам, че си тръгнах от Куба, но знам, че Куба не си тръгна от мен..." - Оришас

Независимо дали става въпрос за горещите нотки салса, плаващи от вратите на Стара Хавана или колоритните колониални градове, скрити сред тютюневите полета и тропическите плажове, Куба има нещо специално, което те омайва. Можеш дори да го наречеш любов от пръв поглед! Очарованието на Куба е в нейната съвършена простота. И това може да потвърди всеки, имал щастието да се докосне до тази страна - все още запазена от грубата човешка ръка и безмилостния ход на времето, технологиите и прогреса. Без интернет, без големи комуникации, без модерни компютри и лаптопи.

В следващите редове можете да прочетете защо Куба е една от най-невероятните дестинации за пътуване на Карибите.

Хавана

Жегата в Хавана те удря още на летището – зима е, а температурите са 25-26 градуса. За да я разгледаш, ти е нужна поне седмица. Ние разполагахме само с три дни, но първия го загубихме в път и настаняване. Хотелът надхвърли очакванията ни, тъй като имахме бегла представа къде точно отиваме и с какво ще се сблъскаме. Джет лага ни удари здраво и почти не спахме през целия си престой в Хавана, но не бяхме и изморени. А и как да спиш, когато си в Хавана! Полуразрушена, но неописуемо красива, Хавана пази спомена за едни много по-добри и богати времена, и това се вижда на всяка улица и от всеки ъгъл. Високите колониални сгради, огромни фасади и красиво изваяни детайли все още хващат окото, въпреки спохождащата ги с времето разруха. Тук-там само може да се видят реставрирани постройки, и те са като странни петна на фона на останалите. Хавана е запазила душата си...Навсякъде може да се видят останки от всяка една Кубинска епоха от инвазията на Испанците до революцията на Кастро.

През целия град минава булевард Малекон, в близост до който се намираше и нашия хотел. Тротоарът на булеварда стига до вълнолома, в който се разбиват вълните на океана. Разказаха ни, че през летните вечери всички излизат на Малекон, улични музиканти пеят и свирят за пари, влюбени двойки се държат за ръце.

В центъра на Хавана е Капитолио – сграда – копие на американския конгрес във Вашингтон. Създадена е през 1929 г. и е седалище на правителството до 1959 г. след Кубинската революция. Сградата е забележителна за онези, които се скитат из Хавана, а нейният огромен купол се вижда от почти всяка точка в града.

Капитолио

Една от забележителностите, които не бива да пропускате е Площада на революцията (Plaza de la Revolución), който е един от най-големите площади в Южна Америка. На него изпъква статуята-паметник на Хосе Марти (най-високата точка в град Хавана) и портретът на Че Гевара, който украсява Министерството на вътрешните работи. Освен него тук се намират и останалите най-важни министерства - на комуникациите, на технологиите, националният съвет и приемната сграда на президента на Куба.

Буквално, цялата територия на страната представлява уникален автомобилен парк, в който се движат коли от 50-те и 60-те - шевролети, буици, фордове. Много от тях имат статут на такси, което позволява на туристите да се насладят на обиколка из Хавана, возейки се в класическа американска кола. Тарифите обикновено варират от 30 до 50 песос на час (става дума за кубинското конвертируемо песо CUC, което е в приблизително съотношение 1:1 с еврото), но винаги можеш да се пазариш.

Куба освен с всичко друго е известна и със своя ром, на който аз лично не съм голям фен, но пък не пропуснах да опитам местните Мохито, Дайкири, Пина Колада и Куба Либре. Абсолютно задължително е да се посети знаменития бар-ресторант El Floridita, който е бил любимо убежище на писателя Ърнест Хемингуей. Там той вкусва за първи път и коктейла „Дайкири”, който по-късно се превръща в най-любимото му алкохолно питие. Барманите дори създават в негова чест нов коктейл, наречен „Папа Хемингуей” – дайкири с двойна доза бял ром и с изстискан сок от грейпфрут вместо чист захарен сироп (тъй като Хемингуей е страдал от диабет). Аз си избрах именно точно този вариант, но честно казано не ми допадна особено, затова препоръчвам ягодовото дайкири. Ако разполагате с повече време, отбийте се до хотел Ambos mundos. Тук писателят е живял цели 7 години през 30-те години на миналия век. Прочутата стая 511 е превърната в мини-музей, в който можете да видите и първото издание на "Старецът и морето" на български език. А пък любимото си мохито Хемингуей е пиел в легендарния бар La Bodeguita del Medio.

Има още едно място в Хавана, което впечатлява със своята пищност и колорит, а именно Бар Тропикана. Представлението трае около два часа, по време на които сто танцьора сменят над двеста костюма под звуците на румба, салса, ча-ча-ча, болеро, испански ритми, афро-кубински изпълнения, както и оперни изпълнение от кубински тенори. След програмата, танцьорите изкарват част от публиката на сцената, като ги приветстват с песни от различни държави. Желателно е да си резервирате билети предварително (онлайн или чрез хотела, в който сте отседнали), не са никак евтини, но пък си заслужава да видите едно неповторимо шоу, което ще насити сетивата ви.

Бар Тропикана

На всяка дама в Бар Тропикана подариха цвете, а пък мъжкото съсловие получи пури. Тъй като не съм особен почитател на карамфилите, успях да си извоювам пура, която си я донесох с мен в Испания. В Куба най-известните пури са Cohiba, след тях Romeo y Julieta, и след това Montecristo. Пури може да си закупите навсякъде, но внимавайте, защото много от тях могат да са фалшиви и на летището няма да ви позволят да ги изнесете.

Ако имате възможност да опитате поне едно кубинско ястие и не сте вегетарианци, Ropa Vieja ("стари дрехи") е правилният избор. Приготвя се от настъргано агнешко, говеждо или в повечето случаи свинско месо, което се готви дълго време в тиган със сос от домати, лук, задушен в сухо бяло вино, зелени чушки и чесън. Сервира се с ориз и/или черен боб и пържени банани.

Следващата ни спирка бе Варадеро, където бяхме решили да отморим и да се насладим на хубавото време. За съжаление случихме само на един слънчев и горещ ден, който прекарахме на плажа - километри от блестящ бял пясък и кристално чиста вода...

Варадеро

В интерес на истината, останахме леко разочаровани от Варадеро, най-вече заради лошото време и поради факта, че хотелът не оправда очакванията ни. Но аз, от своя страна, успях да сбъдна едно мое дългогодишно желание, а именно да плувам с делфини. Преживяването е неописуемо, така че, ако имате възможност да го осъществите, където и да е, не се колебайте дори за миг. Това са едни невероятно интелигентни и мили същества, и усещането да се докоснеш до тях е скъп спомен, който ще пазите цял живот.

Делфинариум Варадеро

Кубинците, както и всеки народ, си имат свое разбиране за щастие, но то е това, което прави хората свободни и открити, отзивчиви и благодарни, истински…Бедни, но щастливи - поредното клише, което важи сто процента за кубинците. И това не са просто думи - там почти няма да видите намръщени или неучтиви хора...има ги, но са рядкост.

Куба не може да се изживее на един дъх или с един поглед. За Куба трябва време, емоция и любопитство. Вероятно трябва да прекараш там поне един месец, за да се потопиш в атмосферата и местната култура. Куба е сбъдната мечта, но може да бъде и разочарование. Това, което е възприето, че Куба е салсата, усмихнатите хора и пурите на корем, не е така. Хавана е един град на нищетата, в който липсват много необходими неща, но се намира всичко нужно на човека да живее. Ти можеш да живееш без хубав телевизор и скъпи мебели, без скъпи дрехи. Ако си човек, който обича да се забавлява и обича живота в естествения му вид, в Хавана ще намериш това, което търсиш. Само че не трябва да си кубинец. Трябва да си турист, който е там за малко и гледа нещата отстрани…