Изкуството да бъдеш смел

"Да си смел означава да правиш всичко онова, от което те е страх"

Преди няколко години си направих татуировка на китката, която гласи "No fear". Не, защото съм безстрашна, а просто, за да си напомням, че не трябва да позволявам на страха да надделява. Като се замислиш, страхът е нещо хубаво, защото те кара да тестваш себе си докъде можеш да стигнеш. Понякога ти се присмива тихичко и те предизвиква да излезеш от комфортната си зона. А нима това не е най-лошото място, на което можеш да се намираш?

"В най-лошия случай ако (човек) не успее, ще се провали, но ще се провали, докато се стремял към нещо голямо, така че мястото му никога няма да е сред тези студени и плахи души, които не познават нито победата, нито поражението."

Теодор Рузвелт

Когато бях на 27, все още живеех с мама в София. Имах работа, която не харесвах и до този момент не ми се бе случвало нищо кой знае колко вълнуващо освен онзи път, когато на 19 свърших в Токсикологията в Пирогов след натравяне с кофти алкохол. Не, че животът, който водех, ми беше крайно неприятен, но не беше животът, който исках. Беше по-скоро същестуване. Та един ден, просто ей така реших, че искам да изляза от балончето си и да направя нещо различно. Напуснах работата си, разделих се с тогавашното си гадже (който между другото бе страхотен и ми беше ужасно тежко) и заминах да живея в Испания. И точно тогава животът ми се промени изцяло. Макар и да имах роднини в това малко градче, ми беше много трудно в началото - не говорех испански, не познавах никого, изпитвах неописуема носталгия и прекарах първата си седмица плачейки в леглото. С течение на времето всичко започна да се нарежда. За три години изпитах повече неща, отколкото за целия си живот до този момент. Постепенно научих езика, намерих си приятели, срещнах някого, с когото се влюбихме, а после се разлюбихме...Това беше най-бурният период в живота ми. Понякога се обръщам назад и всичко, което ми се е случило тогава, ми се струва като сън, или пък сцена от някой филм.

Истината е, че промених себе си, когато навърших 30. Това е особена възраст, защото започваш да си задаваш въпроса "Какво да правя с живота си?". Междувремено всичките ти близки ти натякват, че ти и време да се жениш и да имаш деца, защото годинките си летят и какво ли още не. Аз обаче имах нужда от нещо друго, нещо повече от това да бъда жената до някого и да следвам неговите мечти вместо своите. Така че си събрах багажа и се преместих в Барселона. И тази крачка преобърна целия ми свят и ме накара да го видя през друга призма. Станах по-силна и независима, спря да ми пука какво си мислят хората и започнах да казвам "Да" на всичко. Направих си списък с неща, които искам да ми се случат и започнах да ги сбъдвам всеки месец. Така че всеки път, когато ми се предостави възможност за нещо вълнуващо, аз я грабвам.

"Краят на комфортната зона е там, където чудесата се случват."

Напоследък чувам доста хора да ми казват: "Добре си живееш ти". Поглеждам ги, усмихвам се и им отвръщам: "Да, така е". Изминалата година беше най-хубавата ми досега. Пораснах, научих се как да обичам себе си на първо място и как да се наслаждавам на живота. Не, не използвам забранени неща, ако не се лъжа му казват "състояние на духа". Не ме разбирай погрешно, не се чувствам щастлива и удовлетворена 24 часа в денонощието. Всички се страхуваме от нещо понякога и това е напълно нормално. Когато се събудя сутрин, не се гледам в огледалото, казвайки си "Ти си смела и можеш всичко" (напълно окей е, ако ти го правиш), защото това не е нещо, което ще видя в огледалото, аз вече го нося вътре в себе си.

Най-добрият съвет, който някога съм получавала е: "Поемай рискове! Животът е твърде кратък, за да не опитваш нови неща". След като чух това, все си повтарям, че рискът ще ме отведе по-далеч от страха. Не казвам, че трябва да се отдаваш на безрасъдни постъпки, а просто да си подаряваш нови преживявания от време на време. Повярвай ми, животът ти ще стане толкова по-пъстър.

В крайна сметка можеш да бъдеш смел и да следваш онова, което наистина искаш, или да бъдеш страхлив и да останеш там, където си. Но аз ти обещавам - никога няма да съжаляваш за това, че си имал кураж.