Какво може да се обърка?

Осем момичета разказват за своите най-неловки, забавни и кошмарни срещи*

Ходенето по срещи понякога може да бъде наистина изтощително и неловко. Ако бъдем честни, то си е като интервю за работа, но с коктейли. Целта е да се опознаете, да прецените дали имате общи неща и дали искрата е там някъде, в очакване да бъде запалена. Безсмислено е да се опитваме да скрием, че всеки от нас е имал ужасна среща поне веднъж в живота си. Няма нищо лошо, ако и двамата не сте усетили химията помежду си. Има обаче моменти, когато хората изпадат в ситуации, когато единственият въпрос, който си задават е: „Наистина ли?! Къде изобщо намирам такива хора?”. Има и моменти, в които човекът срещу нас си е окей, но съдбата решава да прецака нещата, поднасяйки ни редица непредвидени обстоятелства, на които след време гледаме като нещо комично, но в самия момент ни се струват истинска драма. Но като всяко нещо, да бъдеш на кофти среща също има своята позитивна страна, а именнo, че създава забавна история, която да разкажеш на приятелите си след това.

Помолих осем момичета да ми разкажат за своите най-ужасни или просто най-комични срещи, които са имали. Ето и какво ми споделиха те.

"Разбрахме се да отидем да потанцуваме някъде, но преди това влязохме в един бар да пием по нещо. Момчето имаше дълга коса и сервитьорката, която дойде да ни сервира с гръб към него, попита: <Какво желаете за пиене, дами?>. Когато осъзна, че всъщност една от дамите бе мъж, се получи доста неловко."

Е., 24 г.

"След две срещи с това момче, той ме покани на вечеря у тях, а аз обещах да приготвя нещо специално за хапване. Прекарах целия ден в пазаруване и приготвяне на разни вкусотии, за да може всичко да мине по най-добрия начин. Няколко часа преди срещата, той ми изпрати съобщение, че е претърпял инцидент и че е трябвало да отиде до болницата. Притесних се, тъй като не знаех дали е нещо сериозно, и му предложих да отида при него, но той каза, че не е необходимо и че срещата ни все още е в сила. Така че продължих с подготовката. Часовете минаваха, а аз нямах представа какво да правя. Да чакам ли още? Да отменя ли срещата? Накрая решихме да я оставим за някой друг път. Същата нощ, около 5 сутринта, отново получих съобщение от него, че се чувства виновен и иска да ме види. Помислих си, че може би се чувства зле след инцидента, а и в интерес на истината аз също исках да го видя. Хванах си такси и се отправих към тях. Когато пристигнах, чаках отвън да ми отвори, но нямаше отговор нито на обажданията ми, нито на съобщенията ми. Бях объркана, изморена и ядосана. Изчаках няколко дълги минути и след това си тръгнах. Излишно е да споменавам, че след поредица от неубедителни оправдания и липса на извинение от негова страна, това беше краят."

Р., 27 г.

"Момче, което харесвах ме покани на среща, на кино. Когато стигнахме в киното, ми каза: <Нали нямаш нищо против да си платиш билета сама? Нашите не ми дадоха пари.>. Беше на 27 години..."

Ю., 31 г.

"След като си бяхме разменяли съобщения в продължение на близо два месеца, най-после ми предложи да се видим. Каза ми, че има нова кола и иска да направи няколко кръгчета с нея. Попита ме дали искам да му правя компания и аз приех. Обиколихме града, както и още две по-малки градчета наблизо. Отидохме на едно място със страхотна гледка, където постояхме известно време, говорихме си и се целувахме. След това продължихме да обикаляме с колата и изведнъж той спря, и ми каза, че срещата е приключила, защото му е свършил бензина. Аз го погледнах с недоумение, опитвайки се да го разбера, а той най-спокойно ми заяви, че не е заредил бензин, и че няма смисъл да оставам. Щял да измисли нещо, да се обади на някого. Тъй като бяхме спряли близо до апартамента на моя приятелка, аз отидох до тях, помолих я за нейната кола, след което отидохме до една бензиностанция и взехме туба бензин. Заредихме колата му и се разходихме още малко. Повече не ми се обади."

Л., 31 г.

"С половинката ми искахме да отидем в един нов ресторант за първата ни годишнина, тъй като мястото имаше невероятни отзиви. След като ни настаниха на масата, отидох до тоалетната, за да си измия ръцете и буквално се блъснах в бившето си гадже в коридора. Погледна ме накриво, а аз се върнах на масата и споменах за случката на приятеля ми. Той ми каза да не се притеснявам, така че продължихме да се наслаждаваме на компанията си. Поръчах си пилешки бургер, а той - спагети Карбонара. Сервираха ми бургера напълно студен и суров, а пастата изглеждаше наистина странно, с някаква топка от чили сос по средата... нито едно от ястията не ставаше за ядене. В последствие си дадох сметка, че бившето ми гадже беше готвач в ресторанта и че той бе приготвил храната ни. Макар и да си получихме парите обратно, първата ни годишнина бе напълно провалена."

А., 25 г.

"Уговорихме се да отидем заедно на плаж. Излежавахме се на пясъка и той ми каза, че ще влезе във водата, за да поплува малко. След около час него все още го нямаше. Помислих си, че си беше тръгнал, но нещата му бяха на плажа при мен. Тогава го видях да излиза от водата. Не бях сигурна дали беше дошъл на среща с мен или на урок по плуване."

Е., 24 г.

"В класа ми по бачата имаше момче, което ми харесваше. Опознавахме се и един ден ме покани у тях да упражним стъпките, които бяхме научили в школата по танци. Спомням си, че докато танцувахме, дъвчех дъвка. В един момент усетих нещо странно да се случва в устата ми, и тогава осъзнах, че ми беше паднал един от кътниците. Опитах се да запазя самообладание и докато не ме гледаше, мушнах зъба в джоба на дрехата си. Казах му, че трябва да използвам банята и се затворих там за известно време. Когато се погледнах в огледалото, видях да зее една дупка, която не беше чак толкова назад, колкото ми се искаше. Беше ме срам да си призная, затова налапах отново дъвката и до края на вечерта симулирах, че всичко беше наред. Избягвах да се усмихвам, а когато се налагаше, слагах ръка пред устата си. Слава Богу, той не си даде сметка какво се беше случило, но пък аз исках земята да се отвори и да ме погълне."

Л.,31 г.

"Излизах с едно момче, което си имаше сериозна приятелка. След много уговорки да отида у тях, една вечер се навих. Беше зима, супер сняг и студ. Нагласих се, сложих си секси бельо, всичко както си трябва. Хванах си такси, стигнах до тях и той ми каза да изчакам малко, защото съквартирантите му били още будни. Поседях малко във входа, след което се качих, защото си мислех, че всички бяха заспали. В този момент ми отвори едната му съквартирантка, която беше приятелка на гаджето му. А той стоеше някъде зад нея без изобщо да реагира. Аз се стъписах и директно си тръгнах без да кажа нищо. Бях толкова бясна, че се прибрах пеша в студа..."

Х.,30 г.

Колкото до мен самата, моите неуспешни срещи са включвали какво ли не - връзвали са ми тенекия, прекарвали си по-голямата част от срещата на телефона си, уговаряли са си среща с друго момиче пред мен и т.н. За моите тридесет и три години списъкът е безкраен, а унизителните моменти - твърде много. Затова, ще ви споделя една не толкова драматична случка на една от първите ми срещи в Барселона.

Едно момче от моята група по салса ме покани на кино. Вече бях гледала филма, но нямах нищо против да го гледам отново. След като взехме билетите, той купи голяма кофа пуканки, която да си разделим. Когато се настанихме на местата си, той сложи пуканките в скута си, обви кофата с ръка и започна лакомо да си хапва. След като беше изял почти всичко, ме попита дали не обичам пуканки. А аз си помислих: "Обичам ги, но не мога да ги стигна". Поне филмът си заслужаваше.

Едва ли бихме искали да попаднем в някоя от тези ситуации, но в крайна сметка, без кофти срещи не бихме могли да оценим наистина хубавите такива. А и понякога, преди да срещнем принца, се налага да целунем няколко жаби. Важното е да приемаме нещата с доза хумор и да се усмихнем... било то и с един зъб по-малко :)

*По желание на момичетата запазих тяхната анонимност.