В стаята, в която спиш

Когато мечтите се сбъднат...

Когато бях малка, исках да стана балерина. След това реших, че искам да бъда певица. Спомням си как държах дезодорант в ръка и си пусках аудио касетки с песни на Марая Кери и Уитни Хюстън, и прекарвах голяма част от свободното си време във вокални забавления. Двадесет години по-късно, някъде между балета и пеенето се роди писател. Истината е, че винаги съм обичала думите, все са ми казвали колко съм многословна и колко много се обяснявам. Е, все пак съм и филолог по образование ( φίλος -"обичан, скъп", λόγος -"наука, дума, говор, слово, мислене" ). Ако преди няколко години някой ми беше казал, че ще бъда публикуван автор, сигурно щях да му заявя, че е полудял. "В стаята, в която спиш" обаче е факт и аз я държа в ръцете си. Как обаче се пише книга и какво ти коства да я изложиш по витрините на някоя книжарница?

В един от онези дни, когато си седиш вкъщи на дивана и не правиш абсолютно нищо, отнякъде ти идва прозрение, хващаш лаптопа и пред белия електронен лист започват да се изливат думи. Нещо подобно ми се случи преди около пет години, докато си седях на моя диван, взирайки се в нищото. Резултатът беше една страница, която не ме впечатли особено, затова затворих лаптопа и не посегнах повече към този файл поне няколко седмици. След като мина известно време, си спомних, че някъде там из документите в папката ми има една страничка, която чака да бъде завършена. Не знаех дали пиша разказ или нещо още по-кратко. Дори не знаех за какво пиша. Знаех само, че искам да пиша. Отделях по час-два след работа, някои дни нямах никакво вдъхновение и просто се взирах в екрана. Но с течението на времето страниците ставаха все повече и повече, и шест месеца по-късно пред себе си имах цяла история, която чакаше да бъде прочетена.

Участвах в конкурс на издателство "Сиела", а след това и бързо си намерих издател. След като обаче разбраха, че се местя да живея в чужбина, отказаха да ме публикуват. Бях ужасно разочарована и осъзнах колко ще ми бъде трудно и занапред. Междувременно се захванах с английския превод и книгата вече съществуваше на цели два езика. Само да имаше кой да я забележи... Прекарах няколко години в лутане и търсене на възможности, а те все не идваха. Вече бях започнала да губя надежда, когато ме свързаха с успешно публикуван английски автор. Той прочете "В стаята, в която спиш" и ми вдъхна кураж, казвайки ми, че това е история, която трябва да бъде публикувана и прочетена от повече хора. С много вдъхновение, търпение и отборна работа, книгата бе публикувана през лятото на 2018-та година от издателство "БГ Книга". В момента може да бъде закупена от Сиела, Книжарницата, Несим, Гринуич, Orange, както и да се поръча от сайта на БГ книга, Хеликон и Ozone.bg (които доставят и в чужбина). Няколко месеца по-късно "В стаята, в която спиш" се появи и в Амазон под заглавието "In the Room Where You Sleep" (Kindle version).

Какво е чувството да държиш сбъдната мечта в ръцете си? Когато получих безброй хубави отзиви и коментари от всички, които прочетоха "В стаята, в която спиш", осъзнах, че това е нещото, на което искам да посвещавам времето си. Толкова хора ми изпратиха свои снимки, държейки книгата ми в ръцете си, и това е най-голямото удовлетворение за един автор. Да знаеш, че си оставил нещо след себе си, нещо, в което си излял цялата си душа. Неотдавна захванах нов проект, за който обаче ще ви разкажа повече в отделен пост.

Когато някой ме попита какъв тип е книгата ми, и до ден днешен не знам кой е най-подходящия отговор. Това е история, в която всеки може да намери по нещо за себе си, защото засяга теми, които са неизмерна част от нашето ежедневие. Можете да разберете повече като кликнете на категория <Книги>, и ако съм спечелила интереса ви, знаете къде да намерите "В стаята, в която спиш".

"Бъдещето принадлежи на онези, които вярват в красотата на мечтите си"

Елинор Рузвелт